Мили Графе, Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку-

лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо-

ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-

ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра-

зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи-

ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани-

чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху-

бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо-

я в ръка. Твоя Анета.

(сега чети през ред)