Реклама
Седи си един композитор вкъщи...
10:54:31 | |
 Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза... И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор! - Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филмът, да не се изложа с музикалната тема? - В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт и в момента, в който стига до земята, започват твоята тема и надписите. - ОК. След седмица ще съм готов! И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата. Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува. Седнал, светлините изгаснали и започнало... На фона на природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки. След това дошла нова двойка, разменили се... После - негри, куци, сакати, зайци - екранът вече не ги побира! След това притичва и едно кученце. Първо оправя всички, след това всички оправят него... И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите. Светват лампите... Композиторът седи в шок, червен като домат от срам. Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода. Забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние и го гледат... Той не се сетил да им каже нищо друго освен: - Музиката е моя! А те, продължавайки да гледат със стъклени очи, му отговарят: - А кученцето е наше... | |
|
| |
| Общо коментара: 0 | |
