Стефан имал работа до едно друго село. Натоварил на каруцата багажа си, взел си и кучето и тръгнал.

Изминал 50 километра и коня му се уморил и казал:

-Стефане, дай да спрем да си почина малко!

Стефан като чул, че коня му говори, оставил всичко и тръгнал да бяга. Бягал, бягал, избягал 20 километра и спрял да си почине. По едно време кучето му го настигнало. Стефан си казал:

-Добре, че поне кучето ми е нормално!

А кучето му казало:

-Стефане, знаеш ли и мен как ме стресна тоя кон бе!